Това е въпрос, на който ще получите много и различни отговори, от различните специалисти. Например, всеизвестна „тайна” е, че при деца с РАС може да се постигне резултат само , ако в обучението е включено награждаване /бонбони, солети, играчки/. Това съвсем не е така. Да, при една част от децата, с които аз работя , това поведение много мотивира. Но, съм забелязала, че наградата и поощрението правят чудеса не при всички деца.
Съществуват много начини да направиш самия обучителен процес като награда и това да се превърне в мотивация за детето. Ето например няколко идеи:
– Когато четете с детето любима негова приказка или книга, включвайте герои от текста/ различни играчки/ и разигравайте сценария. Няма нищо по-интересно и запомнящо за едно дете от това, да преживя емоциите на своите любими герои. Като го включвате в такава ролева игра, го учите едновременно да говори, да преживява, да разпознава емоциите на другите и своите, да разказва, да мисли , да използва езика на тялото….и още много други полезни за него неща.
– За да мотивирате детето използвайте неговите положителни страни и качества и го оставете да покаже какво може. Ако играта изисква комуникативни, социални или когнитивни навици, които са дефицит за него, то ще откаже. Насила ще ви е трудно да го мотивирате. Но ако то добре разпознава картинки и познава буквите, започнете с това. Необходима му е увереност, за да се довери на процеса.
– Гарантирайте успех на детето. Нали на всички ни е приятно, когато се справяме и ни хвалят! Преди да започнете обучението се запознайте какво може и какво не може детето.
– Използвайте естествени и социални поощрения! По този начин детето успешно ще пренася уменията , които натрупва при вас, в своето ежедневие.
Успех! Надявам се , че намерихте нещо полезно!

„Синът ми е на 2 години и все още не може да ходи на гърне“, „Защо детето игнорира гърнето?“- въпроси, които пълнят форумите, където родителите се опитват да намерят отговори. Обикновено отговарят родители, които разказват свои истории за постигнат успех на децата им в ранна възраст . Но къде е истината?

В тази статия ще ви разкажа за преживян опит как се приучава детето да използва гърне, какви грешки най-често може да допуснете и как да ги избегнете. Това не означава, че ви давам формула, защото всяко дете е индивидуална личност, единствена и неповторима, макар и в началото на своя житейски път.

Кога да поставите началото на използването на гърне?

В някои страни дори и не мислят това да стане преди детето на навърши 2 години. Има много статии, които ни учат как това може да се случи за 3 дни до една седмица. Може да прозвучи странно, но практиката показва, че дори деца, които до навършване на първата си годинка усвоят умението да контролират процеса на уриниране, не по-рано от 1-5 до 2 годишна възраст се научават да използват гърне. Което означава, че детето не прави ясна връзка между контрола на уриниране и мястото, където това се случва. Просто оганизмът трябва да достигне своята физиологична зрялост, а емоционалният психически апарат на детето да е добре развит и то да усеща и възприема по-добре своето тяло. Малчуганите в стадия до третата си година, извличат удоволствие от временното задържане на изпражненията си. С поставянето под контрол на това от страна на родителите и приучаването към използване на гърне обаче, удоволствието на децата се нарушава и започва противопоставяне. Та на кого му е приятно да му отнемат удоволствията?! Това е етап в развитието на детето, в който се изграждат базови социални умения. Наистина някои родители постигат успех в научаването на своите деца. Но как го постигат? С често поставяне на гърнето и постоянното повтаряне на „пиш-пиш”. Иначе казано, изработват условен рефлекс на детето. Това става с много повторения и не е много сложно. В края на краищата, детето трябва да се научи да не изпразва пикочния си мехур в отговор на кодови думи, а в отговор на неговото усещане, че пикочният мехур е пълен. Освен това , то трябва да се научи как да разпознава сигналите на тялото си и да информира майка си за желаниета си. За да се случи това, нервната система на детето трябва да съзрее! Истината е, че на тази възраст децата започват етапа на формиране на най-съзнателния контрол върху отделянето. Те вече не могат да правят „пиш-пиш“ по поръчка! Ето защо те протестират. Смутените родители се борят да се върнат в миналото: карат ги да седнат на гърнето, наказват ги за мокри гащи, но всичко е напразно. Взаимното дразнене расте, детето започва да се отнася негативно към цялата тази „тоалетна тема“ и дори може да откаже тотално да използва такова място. Поради това е добре да започнете този процес между 1-5г и 2 годинки на детето. Тогава ще е по-лесно да се формира устойчив навик и детският организъм ще бъде готов за това. Полезно е да се знаят и следните факти за този възрастов период:

• Детето може да остане сухо в продължение на 1-2 часа;

• У детето се е установил сравнително устойчив режим на дефекация/изхвърляне на изпражненията/;

• Детето вече не харесва да стои с мокри гащи;

• Детето може да информира родителите за желанието си по всякакъв начин – стенания, жестове, думи.

Отказването от пелени е препоръчително да става постепенно. Когато ходи на разходка, навън, на гости, по време на сън е добре да бъде с пелени. Това е необходимо, за да успее малчуганът да направи връзка между желанието/позива/ за тоалетна и резултата мокри пелени, да почувства дискомфорт и да направи връзка между двете. За по-успешно начало използвайте време, когато вероятността е голяма – след ставане от сън, след ядене, или при промяна в поведението. Основното е – не настоявайте и не предлагайте гърнето твърде често! Обяснете защо има нужда от този непознат обект и подчертайте ползите от неговата употреба: „Тук, дупето е чисто и панталоните са сухи“.

Хвалим, но не критикуваме детето! Ако е минало успешно, не пропускайте да го похвалите . И не го сравнявайте с другите деца. Всеки натиск допринася за изключително негативното отношение на бебето към тази болезнена тема, за увеличаване на протеста от негова страна.

Заредете се с огромно търпение! Естествено, вие искате бебето да отиде само до тоалетната колкото е възможно по-скоро. Но чудеса не се случват. И няма как да ги обещая! За 3 дни, толкова кратко време, да научим детето да отиде на гърнето абсолютно без пропуск и то само да попита, е малко вероятно да стане. Това е продължителен процес и не забравяйте да го хвалите за успехите му! Понякога дори изглежда, че детето съзнателно се подиграва. Например, когато седите на компютъра и се занимавате с нещо, то спокойно информира „Напишках се!“. Повярвайте, детето няма нарочни лоши намерения, то просто има нужда от известно време, за да се научи да разпознава сигналите, предхождащи самото събитие. Най-често това се случва, когато се улиса в игра или е извън дома си, в чужда обстановка.

Какво може да затрудни процеса на научаване?

За съжаление, понякога се случва овладяването на „тоалетната наука”, да се превърне в истинска война. Хлапето започва да се бори, да се съпротивлява при вида на гърнето и понякога дори стига до точката, когато умишлено започва да ограничава нуждата си. Всичко това може да има само една причина и тази причина не е в детето, а в родителя. Насилственото седене на гърнето, постоянните упреци при неуспех – всичко това има изключително негативно влияние върху отношението на бебето към процеса. И тъй като, актовете на раздяла са едни от първите, които то овладява в отношенията си с майката, то използва този инструмент като средство за борба. Още по-опасна грешка е да го карате да се срамува при неуспех. Доказано е, че процесът няма да стане по-бърз, но психическата травма върху детето ще остане.

За първоначалното привличане на интерес към новия „пластмасов приятел“ може да му покажете как слагате любима играчка на него. Може да го свържете с някаква игра или интересна книжка. Но всичко трябва да има мярка, защото малчуганът все пак ще се учи на умението да използва по предназначение гърнето. Запознанството е задължително да става, когато детето е в ясно съзнание и будно. Добре е гърнето да е удобно, топло, не много дълбоко, за да не предизвиква неприятни усещания.

В заключение, искам да кажа: не оказвайте натиск върху децата си! Не се карайте, ако внезапно разберете, че нямат време да стигнат до гърнето. Всяка критика ще повлияе негативно на желанието им да общуват с гърнето! Рано или късно бебето все ще се научи да го прави , но с какво настроение ще се случва, зависи от вас!

Ще се радвам, ако споделите опита си по тази деликатна тема! Пишете!